Oct 8, 2016, 8:10 PM  

Двубой 

  Poetry » Landscape
386 1 4

Денят, във който твоят поглед светна,
светът двустранен от завист пребледня.
С очи небесни, символи на зората,
остана ти в скъпоценните недра.

 

Нощта стана топла и нежна,
на Мрака най-любимото дете.
С песни катедрални те посрещна
залезът на рушащи се векове.

 

Денят приветлив застина във почуда,
красотата твоя го приюти.
Неусетен трепет го събуди,
малка звезда с любовни милувки.

 

Нощта тъмнокрила любимия прегърна,
сърцето й дълбоко потънало в транс.
Денят ласкави думи във реалност превърна,
двамата вечно танцуваха този валс.

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??