Aug 26, 2014, 8:27 PM

Дядо белобради 

  Poetry
2035 0 7

                      Дядо белобради

                      реши да го извади,

                      да си го погали

                      да си го погледа -

                      па да се похвали

                      и на баба Неда,

                      щото баба Неда

                      със надежда гледа

                      още се надява,

                      че ще я оправя!?!

                      Дядо дума дава,

                      ама кат не става.

                      Бърка и тършува,

                      оня си кротува

                      пустите потури

                      пълни със мадури,

                      но беля голяма

                      набора го няма.

                      Вика баба Неда

                      и тя да поогледа,

                      двамата тършуват

                      хич не се шегуват,

                      няма го и няма -

                      бе, беля голяма.

                      Викай нещо младо,

                      се досеща дядо,

                      знам му табиета,

                      по булки му се шета.

                      Ей, я булка Спаса

                      начаса довтаса,

                      булка мераклия

                      тя ще го открие.

                      Всичко преобърна,

                      навсякъде надзърна,

                      пустите мадури

                      направо ги разтури

                      и не хваща вера,

                      абе, де го дзвера!

                      Няма го и няма,

                      бе, беля голяма.

                      Тримата се чудят

                      как да го възбудят,

                      да помисли, боже

                      аче, още може      

                      да не си внушава,

                      че като не става

                      нищо не остава,

                      освен да се скатава.

                      Слушай, абе старо,

                      що не викнем шаро,

                      той е умно куче,

                      може да сполучи.      

                      Ей га Шаро души,

                      търси меки круши,

                      а пък баба Неда

                      нещо се загледа,

                      нещо си мърмори,

                      тъй ли ù се стори?

                      Абе старо, харо,

                      я послушай Шаро,

                      пусто опустяло

                      вие на умряло!!!

                      Дядо нос оклюма,

                      не продумва дума,

                      лошо се получи

                      пустото му куче

                      как ли е познало,

                      аче, за пикало

                      вече само става

                      и биян не дава.

                      Че вече се събужда

                      сал за малка нужда.

                      .....................................

                      Дядо белобради

                      сега ряпа вади

                      и със баба Неда

                      внучетата гледа.

                      Понякога - но рядко

                      ще се усмихне сладко

                      с любов ще го поглади

                      дори ще го извади,

                      ама то се знае

                      само да пикае,

                      кой за секс се сеща

                      с туй умряло нещо...

                      Пустата му младост

                      няма вече радост

                      де ги, де момите

                      и момините устни

                      сега вади трите,

                      че което пусне.

                      Абе, че е бреме,

                      че имам си проблеми

                      с набора де, с тоя

                      ама има време,

                      Дявол да Ви вземе

                      Ще дойдете на моя!!!

 

 

 

 

 

   

© Ганчо Пенев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошъл!Добре си го извадил, перфектно си се справил!Развесели ме!
  • Привет и тук Дедо белобради
  • Сърдечни благодарности на Бай Бостан за задълбочения поетичен разбор на
    стихчето ми шега " Дядо белобради" Написал съм го за всички набори с
    чувство за хумор.А в ранчото големите домати само вятъра ги клати,но пък правя чудни салати. Аферим!!!
  • Каквото повикало, такова се обадило"
    Весело посрещане на новия потребител Ганчо - с хубавия стих на Бай Бостан!
    Успех за двамата в този сайт!
  • Ех, че ми е Ганчо,
    Ганчо-хулиганчо!
    Регистриран вчера,
    днес си хвали "дзвера"...

    Дзвера му предател,
    мъчи тоз писател -
    в поетична драма,
    жали че го няма.

    Не помага младо,
    не помага старо -
    мъката на дядо,
    знае само Шаро.

    Шаро е мастия,
    чувал е за тия,
    прословути трънки
    в дядовите дънки.

    Уж били големи
    нявга в младините,
    и били за пример
    на курназ момците.

    Тия иширети,
    баба се преструва,
    че така били са -
    дядо да не псува.

    Да не вземе фаркт
    да получе бърже,
    ако на думлука му
    никой не се върже.

    Ех, че ми е дядо,
    дядо, просто Ганчо -
    не е Казанова,
    но пък има ранчо.

    Моркови там гледа
    и таквиз домати,
    та в нагледен пример
    да ни ги разклати!

    С поздрави за добре дошъл, от: Бай Бостан
Random works
: ??:??