Дядо Коледа пише на Дядо Мраз
Лапландия, камината горяща,
по потник Дядо Коледа седи.
А мислите в главата – пълна каша,
в писмо се мъчи, да ги подреди.
Компютъра, клавишите, екрана...
Имейл адресът сочи – Дядо Мраз.
,,Здравей, колега! Як съклет ме хвана.
Да знаеш, че на теб разчитам аз.
Край мен джуджета само се мотаят.
Е, вярно, че работят. То е факт.
Подаръци, подаръци... накрая
изнервен ще се гътна от инфаркт.
А ти си там добре. При теб Снежанка...
Компанията женска... Тарикат!
Навярно топла е като ушанка.
Прати ми я назаем тука, брат!
За някой ден, да кажем десетина.
Нали приятел си и мой човек?
Ще ти я върна с Новата година
и с много нули, тлъст, подписан чек."
Изпрати той писмото и веднага
получи отговор като куршум:
,,На тебе само Рудолф ти приляга.
Аз чудя се на плиткия ти ум.
Това ли ти роди главата тъпа?
Какво въобразяваш си, старчок!?
Снегурочка е внучката ми скъпа.
Най-много да ти пратя ,,Новичок"!"
Това стихотворение е вдъхновено от песента на Вълка и Заека от ,,Ну, погоди!"
© Vasil Ivanov All rights reserved.
