Дяконе
Дяконе, нужен си ми,
ела да видиш татко,
той е с куфар във ръка,
как сълзи на прага рони,
че детето му пораства в тъга.
Дяконе, нужен си ми,
ела да видиш мама
с побелелите коси,
бърза от работа да се прибере,
че да не заспивам сама сред всички зверове.
Дяконе, нужен си ми,
ела да видиш своя народ,
със здравец в ръка тръгват надалеч,
оставят майки, бащи и деца,
оставят ни в страшна самота.
Ах, Дяконе спи вечният си сън,
не поглеждай и за миг надолу,
там алчност се бунтува,
че един иска слава,
а друг пари, злато и бижута.
Дяконе, нужен си ми,
ела до бабиното огнище,
там ще те изчакам,
да те видя там дето е останало да тлее.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
