Mar 26, 2009, 10:01 AM  

Дяконът

1.9K 1 19

 Дяконът

                                "Сам съм, други няма!"

                                                       В. Петлешков

 

За република чиста и свята

си мечтаел Апостолът страстно,

виждал светлото бъдеще ясно –

предусещал в аванс свободата. 

 

Днес република има, в която

безполезна е всякаква гласност,

свободата ни, знаем прекрасно,

си е доста условно понятие.

 

От мечтата ти, Дяконе, ние

сме постигнали толкова малко –

днес в република бедна и жалка

 

сме свободни мизерно да гнием.

Колко нужен сега си ни само!

Но си сам – нови дякони няма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тенев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Необходим ни е!
  • Благодаря Йорданка, Христо!
  • Наистина ни е нужен Апостола!Поздрави за силния стих!
  • Браво, Краси! Хареса ми.
  • То и библиската тематика не се изчерпва с едно стихотворение, затова някои автори пишат по няколко, без да си въобразяват, че с тях я изчерпват. 14 стиха са твърде малко за Апостола? Сигурно и 140 ще са малко.Както и за Библията. Това че не можем да изчерпим темата не значи да не я захващаме. И Ботев не е харесвал "Обесването на В. Левски" и е имал намерението да напише по-хубаво. Смятал е, че Левски заслужава повече от това, но не е имал възможност. Независимо от това творбата му си остава и до днес най- хубавото стихотворение за него.
    Сонетите са тесни за теб. Ти имаш голям размах и мащабност. Чудя се как не са те поканили /ако още не са/ в някой театър да пишеш сценариите на постановките им. След като прочета някои твои творби имам чувството, че съм гледал филм или театър.
    Темата "Левски" беше сполучливо доразработена и от Мариела. Ако се включат и други автори, още по-добре. Апостолът винаги ще заслужава и още.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...