Jul 9, 2011, 11:50 PM

Дявол да го вземе

  Poetry » Love
1K 0 4

Причува ми се звън на телефон...

Причува ми се... никаква реалност...

Звъни главата ми - разбрицан грамофон...

Отложено е някакво обаждане.

Дочувам глухо шепот на криле -

на птици безвъзвратно закъснели

на път за юг... че някой ги зове,

тъй както ме зове и мойто време...

Отлитам ли... долитам ли - не знам...

Усещам само, че гори земята

и пари под безпътните нозе,

тъй както  пари огънят на клада...

Жестоко е... реално е така -

животът никого на стоп не взема...

Навярно винаги било си е така...

Но аз не свиквам... Дявол да го вземе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...