Дявол да го вземе
Причува ми се звън на телефон...
Причува ми се... никаква реалност...
Звъни главата ми - разбрицан грамофон...
Отложено е някакво обаждане.
Дочувам глухо шепот на криле -
на птици безвъзвратно закъснели
на път за юг... че някой ги зове,
тъй както ме зове и мойто време...
Отлитам ли... долитам ли - не знам...
Усещам само, че гори земята
и пари под безпътните нозе,
тъй както пари огънят на клада...
Жестоко е... реално е така -
животът никого на стоп не взема...
Навярно винаги било си е така...
Но аз не свиквам... Дявол да го вземе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
