Дяволицата и петлите (... ли...? )
Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми
отхвърлихме с него...
Не казва!
Под камък сигурно спи на кравай.
Не приляга на вещица
да е приятел с петлите.
На моите вещерски нощи
цветното светло слага край.
Пак събличам забравата,
пак обличам рокля
със перлени копченца.
Но...
любовта ми под камък спи на кравай.
Дяволе мой,
в залез орехов,
през поляната суха,
(дето в края и слънцето скоро
си направи обител...)
ще притичам при теб.
А ти ме вземи!
Иначе -
пак обличам забравата,
разграждам двора си
и ще отглеждам петли...
© Маргарита Василева All rights reserved.
