Nov 16, 2010, 3:22 PM

Дяволицата и петлите (... ли...? ) 

  Poetry
1733 0 43

Винаги нечия чужда любов ме намира.
А моята - дявол я знае.
Колко думи и друми

отхвърлихме с него...
Не казва!
Под камък сигурно спи на кравай.
Не приляга на вещица
да е приятел с петлите.
На моите вещерски нощи
цветното светло слага край.
Пак събличам забравата,
пак обличам рокля

със перлени копченца.
Но...
любовта ми под камък спи на кравай.
Дяволе мой,
в залез орехов, 

през поляната суха,
(дето в края и слънцето скоро
си направи обител...)
ще притичам при теб.
А ти ме вземи!
Иначе -

пак обличам забравата,
разграждам двора си
и ще отглеждам петли...

 

 

 


© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??