Дяволско
Аз ли? Нещо бъркаш, боже мой!
Или сигурно за туй е времето виновно.
Ръцете ми познаваш, тъй твърдиш,
но не помниш моето лице минорно.
Не, не... Объркал си навярно пътя.
Аз скоро се нанесох в тази къща.
Нарочно старите пердета скрих
и опожарих забравената мъка.
А, не... Не може да си спомняш моя пулс.
Пейсмейкър нов си сложих по принуда.
Животът ми намери нови път и курс,
захвърлих в коша страстната заблуда.
О, не... Не помниш тези мои две очи.
Не можеш даже устните ми сложни
да сложиш в две опънати от смях следи.
Къде си тръгнал, дявол безподобни?
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
