May 11, 2011, 9:53 AM

Дяволът

  Poetry
561 0 0

Черни сенки преследват ме в мрака,

черни сенки преследват ме,

дяволът скрит в ъгъла чака,

дяволът дебне ме.

 

Той иска душата ми клета,

иска да я унищожи,

от ъгъла злобно ме гледа

с дяволските си очи.

 

Страх изпитвам,

неописуем страх,

нямам изход,

освен смъртта.

 

Не давам

за нищо на света

своята душа,

отнасям я със себе си

                    във вечността.

 

По-добре така,

отколкото да дам

душата си на дявола.

По-добре смъртта,

отколкото дяволска душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...