May 11, 2011, 9:53 AM

Дяволът

  Poetry
560 0 0

Черни сенки преследват ме в мрака,

черни сенки преследват ме,

дяволът скрит в ъгъла чака,

дяволът дебне ме.

 

Той иска душата ми клета,

иска да я унищожи,

от ъгъла злобно ме гледа

с дяволските си очи.

 

Страх изпитвам,

неописуем страх,

нямам изход,

освен смъртта.

 

Не давам

за нищо на света

своята душа,

отнасям я със себе си

                    във вечността.

 

По-добре така,

отколкото да дам

душата си на дявола.

По-добре смъртта,

отколкото дяволска душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...