Дъга
Днес ръцете ти - яхти във южно море,
по вълните на жаждата моя пътуват,
а очите ти - лъскави врани коне,
във манежа на страстите - ноздри издуват...
Чудна мълния устни безумни взриви,
дъжд от тръпки удари в сърцата.
Всяка мисъл на късчета обич разби
порив, грейнал в лика на Луната...
Сплит от аури нежно запали нощта,
серенада - души две запяха...
Сляпа обич в китарен акорд зазвъня,
плод от сладост мечтите наляха...
Метеор от въздишки угасна в зори,
два вулкана сред лава се сляха,
от застинала вечност кристал се роди
и изви в своя блясък дъгата...
© Михаил Цветански All rights reserved.
!
