В ума си думите притискам, за да не говорят.
Заключвам болката в сърцето си кървящо.
Ръката ми над листа с перото дълго спори.
Оставя го в безмълвие, от пламъци трептящо.
Взривявам се... Безброй налудничави състояния
преплитат силите си в люта, черна схватка.
Душата ми... държи ги на безопасни разстояния.
Животът си изправям срещу набезите кратки.
Затишие... молитвено пред Господа смирение.
Под дъжда, думите танцуват в локвите боси.
Дъгата ги поглъща в цветното си откровение...
дава отговори на поникналите в мен въпроси... ...