Дъх на вечност
Ето те там отсреща.
Стоиш с червената си рокля.
Изглеждаш толкова гореща.
Позволи ми да се стопля.
Така премръзнала съм аз.
Отдавна чакам топлинката жива...
Че сковал ме е леден мраз.
Да ме оставиш да умра от студ - не бива!
Приближи се мъничко до мен.
Аз никак няма да ти преча.
Вземи ме ако искаш в плен.
Прелъсти ме - във това си веща.
До себе си силно притисни ме.
От топлината си дай ми да отпия.
За Свещеното лъжи ме.
Накарай ме да повярвам, че си магия.
Пропий с живот всяка пора.
Имитирай даже мъничко сърдечност.
Изтегли от мен жлъчната отрова.
Вдъхни с целувка вечност...
© Николинка Кирилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Е, предполагам не всички, някои са свързани и с тривиални нужди и удоволетворения и също така неудоволетворения.
-
мислих, че еднополовите любови неминуемо са свързани с интелигентност...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
