Jun 21, 2015, 8:07 PM

Дъх на вечност

  Poetry
1K 0 2

Ето те там отсреща.

Стоиш с червената си рокля.

Изглеждаш толкова гореща.

Позволи ми да се стопля.

 

Така премръзнала съм аз.

Отдавна чакам топлинката жива...

Че сковал ме е леден мраз.

Да ме оставиш да умра от студ - не бива!

 

Приближи се мъничко до мен.

Аз никак няма да ти преча.

Вземи ме ако искаш в плен.

Прелъсти ме - във това си веща.

 

До себе си силно притисни ме.

От топлината си дай ми да отпия.

За Свещеното лъжи ме.

Накарай ме да повярвам, че си магия.

 

Пропий с живот всяка пора.

Имитирай даже мъничко сърдечност.

Изтегли от мен жлъчната отрова.

Вдъхни с целувка вечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, предполагам не всички, някои са свързани и с тривиални нужди и удоволетворения и също така неудоволетворения.
  • мислих, че еднополовите любови неминуемо са свързани с интелигентност...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...