Oct 6, 2017, 11:23 AM

Дъжд

  Poetry » Other
1.3K 4 4

Стори ѝ се, че на вън вали.

Валеше...

Но вътре в нея,

в душата ѝ.

В сърцето ѝ беше мрачно, студено...

Както на вън.

Мислите и бяха хаотични, трескави, не на място.

Искаше малко топлина, съвсем малко.

А как обичаше смеха.

А сега само вали,

но не на вън, а в душата ѝ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Въпреки бурите в нашия живот, трябва да намерим сили в себе си!

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...