Дъжд
Вали.
Вземи от тази капка,
превърни я в сладък сън,
виж колко хубаво е всичко вън!
Пожелай си нещо,
с два-три реда,
виж лицето, което те гледа!
Почерпи ти стрък надежда
от мъничкото цвете,
дето с мъка към небето поглежда
и тая мисъл ще те отведе
на брега на някое море.
На брега където,
весело усмихва се детето,
на брега, когато
не е нужно само да е лято,
за да бъдем!
Вали.
Сгради.
Мрачни фасади.
И все пак вали.
Така неуморно и упорито
и не минават капките през сито.
Която и да избереш,
все там ще се озовеш.
Бряг на мечтите,
кратки са дните,
разбиват се вълните,
а очите се обръщат към съдбите
и тихичко нашепват с меден глас:
"Какво да правим са вас?"
"Не е нужно нищо друго,
не е нужно даже чудо,
не е нужен вик или пък порив,
не е нужен даже покрив.
Важен е дъждът!"
А то вали.
© Валерия Геогиева All rights reserved.
