Дъжд за моята душа
Дъжд за моята душа
Душите, подобно на поточетата
и растенията, също се нуждаят от дъжд...
П. Коелю
Врата стара от дъски заковани
на гумени панти тежко виси...
Скърца и стене от своите рани,
вятърът блъска я с оловни коси.
Мазето прогизва до горе заляно:
водовъртежи от хорски злини...
В това място от Бог нежелано
едничка Вината на пост си стои.
А на чардака над нея чернеят
хамаци на паяци вечни ловци.
Примки, въжета, капани се веят.
Страхът се люлее на златни конци.
Кларинет в нощта тъжно вие.
Отчаянието в тази къща се свря.
Полусрутен стърчи горе коминът,
а в него прокудена моята душа.
© dreamsinrhymes All rights reserved.
!
