Дъждове посоките отмиват
Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс,
безмилостно е къс денят!...
А трябва,
трябва да вървиш нататък!...
И всяка нощ
в душата
дъждове
посоките отмиват -
без пощада...
Надеждите
във късни часове
в пустинята
далеч от тебе
бягат...
И тегне мрачно
сивото небе,
изчезва и
звездата пътеводна...
Ти пак си скитникът,
какъвто бе
и пъплиш сам
в пустинята безводна...
Обречен си
да бродиш вечно сам,
да се залъгваш
в зноя със миражи,
душата ти
все търси
храм,
на Бога
болките си
да разкаже...
© Роберт All rights reserved.
