Роби (Роберт)
511 3486
Jan 11, 2019, 5:20 PM  

Дъждове посоките отмиват 

  Poetry » Other
576 10 8

Примигват свещите

и зле горят -

животът им

отчайващо е кратък...

Тъй къс,

безмилостно е  къс  денят!...

А трябва,

трябва да вървиш нататък!...

И всяка нощ

в душата

дъждове

посоките отмиват -

без пощада...

Надеждите

във   късни часове

в пустинята

далеч от тебе

бягат...

И тегне  мрачно

сивото небе,

изчезва и

звездата пътеводна...

Ти пак си скитникът,

какъвто бе

и пъплиш сам

в  пустинята безводна...

Обречен  си

да бродиш вечно сам,

да се залъгваш

в зноя със миражи,

душата ти

все търси

храм,

на Бога

болките си

да разкаже...

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че творбата ми ти е харесала, Ирина!...Желая ти много вдъхновение и много хубави стихове!...
  • Необичайно за теб построен стих,но прекрасен по съдържание,както всички останали!!
  • Диди, Гавраиле, Светла, Веси, Данаиле и Влади, благодаря, че прочетохте и коментирахте!...
  • Много е хубаво, силно, дълбоко! Поздравления, Роби!
  • Оригинален стих! А финалът - заседна в мен...! Браво, Роби!
  • Отново запомнящи се стихове редиш...
  • Тъжно когато Душата не намира храм,където да остави болките.
    Харесах!Поздрав!
  • Впечатли ме свободата в избора на форма, картините се редуват като по тесен път, а сме в пустиня! Нещо като спациален ефект подсилващ смисъла който сам по себе си е силен! Избрано!
Random works
: ??:??