Дъждове посоките отмиват
Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс,
безмилостно е къс денят!...
А трябва,
трябва да вървиш нататък!...
И всяка нощ
в душата
дъждове
посоките отмиват -
без пощада...
Надеждите
във късни часове
в пустинята
далеч от тебе
бягат...
И тегне мрачно
сивото небе,
изчезва и
звездата пътеводна...
Ти пак си скитникът,
какъвто бе
и пъплиш сам
в пустинята безводна...
Обречен си
да бродиш вечно сам,
да се залъгваш
в зноя със миражи,
душата ти
все търси
храм,
на Бога
болките си
да разкаже...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
