Роби (Роберт) 11 януари 2019 г., 17:20 ч.  

Дъждове посоките отмиват 

144 9 8

Примигват свещите

и зле горят -

животът им

отчайващо е кратък...

Тъй къс,

безмилостно е  къс  денят!...

А трябва,

трябва да вървиш нататък!...

И всяка нощ

в душата

дъждове

посоките отмиват -

без пощада...

Надеждите

във   късни часове

в пустинята

далеч от тебе

бягат...

И тегне  мрачно

сивото небе,

изчезва и

звездата пътеводна...

Ти пак си скитникът,

какъвто бе

и пъплиш сам

в  пустинята безводна...

Обречен  си

да бродиш вечно сам,

да се залъгваш

в зноя със миражи,

душата ти

все търси

храм,

на Бога

болките си

да разкаже...

© Роберт Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иржи (Ирина Филипова) Необичайно за теб построен стих,но прекрасен по съдържание,както всички останали!!
  • Роби (Роберт) Диди, Гавраиле, Светла, Веси, Данаиле и Влади, благодаря, че прочетохте и коментирахте!...
  • vladetoned (Владислав Недялков) Прекрасно си го казал, Приятелю:
    „душата ти
    все търси
    храм,
    на Бога
    болките си
    да разкаже...”
    пред такава поезия предпочитам да замълча и дълго да й се възхищавам!
  • dansyto (Данаил Таков) Много е хубаво, силно, дълбоко! Поздравления, Роби!
  • Веси_Еси (Еси) Оригинален стих! А финалът - заседна в мен...! Браво, Роби!
  • contessa (Светла Асенова) Отново запомнящи се стихове редиш...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Тъжно когато Душата не намира храм,където да остави болките.
    Харесах!Поздрав!
  • ДидиГенова (Диди Генова) Впечатли ме свободата в избора на форма, картините се редуват като по тесен път, а сме в пустиня! Нещо като спациален ефект подсилващ смисъла който сам по себе си е силен! Избрано!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.