May 2, 2009, 11:54 PM

Дъждовен ден

1.1K 0 1

Дъждовен ден,
а аз отново съм в крайна степен озлобен.
Сам у нас, в този шибан ранен час.
С тетрадка стоя и около мене витае дима,
в него виждам цялата тази болка на света.

Дъждът там вънка ромоли
и злото в мен нанадейно се надви.
Мисли и размисли пак ми се появяват,
не съм като хората, които искат всеки ден да се изявяват.

Въпроси толкова много, но без отговор остават,
свикнал съм вече доста хора да ме предават.
Измислени звезди, кой какво ще направи, кой пак ще се прояви.
А аз обичам всичко истинско и красиво.
Животът ми е като събитие доста диво.

Но сега дъждът носи само страдание
и аз отново ще страдам за моето състояние..
Лошо деяние никога не бих извършил,
борбата в мен не затихва и все още не съм привършил...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....