Мога да бъда дъждовна,
капеща и колеблива.
Ти ще ми бъдеш виновник
верен, щом стана летлива.
Мога да се изпарявам
след маранята безследно,
вечно да се подмладявам,
ако с любов ме погледнеш.
Мога каквото сънуваш
да изтанцувам в пороя,
водния стълб негодуващ
да укротя зад завоя.
Даже каквото не мога,
ревностно ще го измоля,
гаснеща до изнемога,
от всемогъщата воля.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
