Дъждовна липса

В дъждовен сън се извисявам,

открити заедно, сами сме с тебе двама.

Държиш ръката ми подгизнала
и дишаш край мокрите коси.

Ухаят на дъжд,

тъга и самота, подаръци от теб.
Нима забрави това?

Последвана в дъжда от бавна крачка и тих глас,

тежко рамо и една топла ръка,

а днес, веч' съм сама.

Щом завали, следва ме само дъжда и спомен,

дъждовен за любов, захвърлена в локва мръсна,

край онзи кръстопът, който все събираше ни двама.

Там отново е дъждовно и вали,

а плахият звук на капките – като куршуми за сиротното сърце.

Стотици сълзи и не само моите, и Небето с мен тъжи.

В локвите крача сама със спомен за онази топла ръка.

Нима веч' няма да ме сгрееш,

нима веч' не на мене ще се смееш?

Тихо крача, душевно крещя, я ме виж –

под Дъжда съм сама.

Всеки път щом завали, спомняш ли си –
заедно дъждовна аз и ти?