Дъждовно мълчание.
Пречистващ, казват е дъждът...
Пречистващ! За какво ли?
И всяка капка крие сладостта
на житейските неволи.
Казват, лееш ли сълзи,
като дъжд били...
Но сълзите са солени,
морски бриз са от вода –
неусетно ще измият
насъбралата се в теб тъга.
Кап – кап – кап!
Дъжд почуква по стъклото...
Пак и пак, и пак…
Тежко ми е на сърцето.
Но душата, скрила се зад две ресници,
мие,чисти и премита,
под прозорците разбити.
Туп – туп - туп! Надежда чука,
като феникс в пепелта...
Вазата е пак разбита,
не умира само любовта.
В малко зрънце, Вярата се свряла,
сякаш сляпо гледа в тъмнина…
Тихо пее, да не оглупее.
Утро светло търси тя,
за да смеси с мъничко покой
и дари на някоя душа.
И настъпи ден честит с капчица Надежда,
че останал си в житейски мраз и пек,
дори след болката - човек.
© И.К. All rights reserved.
Удоволствието е мое от посещението. Оценявам го.
