Дъждът е виновен
Дъждът е виновен за тази сълза,
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се тихо разплака.
Свъсен, намръщен навън е денят,
в локви се спъват усмивките.
В очите процежда се мрачина.
Обличат се в тъмно душите.
Любовните думи се блъскат в скала,
изправена пряко в сърцето.
Виновен за всичко е само дъждът.
Не търпи светлината в небето.
Той казва, че негов сега е редът,
на слънцето мина му времето.
Да стане сериозен е време, денят!
Есен е. Значи... студено е!
© Таня Мезева All rights reserved.
