Sep 8, 2009, 3:58 PM

Дъждът е виновен 

  Poetry » Other
665 0 22

Дъждът е виновен за тази сълза,
която търкулна се плаха.
Събрало във себе си много тъга,
небето се  тихо разплака.

Свъсен, намръщен навън е денят,
в локви се спъват усмивките.
В очите процежда се мрачина.
Обличат се  в тъмно  душите.

Любовните думи се блъскат в скала,
изправена  пряко в сърцето.
Виновен за всичко е само дъждът.
Не търпи  светлината в небето.

Той казва, че негов сега е редът,
на слънцето мина му времето.
Да стане сериозен е време,  денят!
Есен  е. Значи... студено е!

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??