Дъждът на детството
И се стича дъждът, и се стича...
Вън вали цяла нощ.
И отново съм малко момиче,
стиснало в шепичка златния грош.
И сънувам зелени поляни,
и синчец сред цъфтящи жита.
Златни ябълки необрани,
топъл бряг до прозрачна вода.
Търся бисер в седефена мида
и светулки искрят във косите ми.
Искам татко ми да ме види,
а отдавна му свършиха дните.
Този дъжд - по-добре да не спира.
Пак е цветен животът навън.
Сплита пръсти по сребърна лира
любовта. Плисва трепетен звън.
И ухае градът на цветя,
и дъга сияйна се спуска.
Тъй вълшебно красив е света,
че отказвам да го напусна.
© Здравка Маринова All rights reserved.
