Дълбока оран
Дълбока оран
Земята жертвено отдаде своите чеда –
стопаните я изораха без пощада.
Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,
заварени сме, ала тя прощава.
Гърдите ù сега са сиви опустели
без багрите на хлебните нивя,
прелитат само яребици оцелели
и търсят своята троха да осветят.
Лудува вятърът и ръкомаха,
вихрушките му змейове въртят.
Мирише есента на древна кражба
- небесни сватове ще слязат през нощта...
Каляски тикви – жълто-бузести
очакват чудото на тоя кобен час,
за пажове готови са гадините потулени,
момата си отиде – жалко! - в близък град.
Дъхтят селата на магии, бягства,
на есенни коварства и лъжи,
по шилеровски целят жило в ябълката,
но Вилхелма го няма да я защити.
Из въздуха на есенните дворища
витаят приказки, звънят балади на ухо
и моята душа - с бразди от спомени,
отваря се да пие техния живот...
© Златина Георгиева All rights reserved.
