theironlady (Златина Георгиева)
216 228
Sep 6, 2013, 11:43 AM  

Дълбока оран 

  Poetry » Civilian
824 0 4

Дълбока оран

 

Земята жертвено отдаде своите чеда –

стопаните я изораха без пощада.

Гърлата ни са гладни за олтарен хляб,

заварени сме, ала тя прощава.

 

Гърдите ù сега са сиви опустели

без багрите на хлебните нивя,

прелитат само яребици оцелели

и търсят своята троха да осветят.

 

Лудува вятърът и ръкомаха,

вихрушките му змейове въртят.

Мирише есента на древна кражба

- небесни сватове ще слязат през нощта...

 

Каляски тикви – жълто-бузести

очакват  чудото на тоя кобен час,

за пажове готови са гадините потулени,

момата си отиде – жалко! - в близък град.

 

Дъхтят селата на магии, бягства,

на есенни коварства и лъжи,

по шилеровски целят жило в ябълката,

но Вилхелма го няма да я защити.

 

Из въздуха на есенните дворища

витаят приказки, звънят балади на ухо

и моята душа  - с бразди от спомени,

отваря се да пие техния живот...

© Златина Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??