Jul 1, 2021, 8:54 PM

Дълго лято

  Poetry » Love
598 0 0

Дълго лято
 

Лятото обуло слънчогледи
и с очи от мигащи светулки,
спира в средата на съня ми
в пълнолуние прегърнато от мене!

 

И съм в безкрайно дълго  лято
и творец на своето пространство - 
в пълнолуние да рисувам слято
картини, от сърдечното богатство!

 

Лунен лъч изпращам, да ни свети
и знам, че ти вървиш по него - 
лятото със слънчогледови обети
ни среща пак с теб в небитието!

 

Тогава спирам да сънувам
и слизам в земната реалност,
безкрайно дълго си бленуван -
Прегръщаме се - в знак безкрайност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...