Дънерът
Ех, този есенен дъжд,
ситен, непроливен,
не лее се изведнъж,
а тихо, кротко те приспива ...
И сънувам ...
водата как приижда
с бучене и със тътен
и в реката аз го виждам -
един самотен дънер ...
И той е имал корен
и голяма, кичеста корона,
но от стихиите веч отломен,
виж го - отплувал само спомен ...
Премята се без силица сега,
наблизо водопада чувам,
дано някъде опре в скала
или във водовъртеж да забуксува ...
Отвътре някак му съчувствам,
да му извикам - нямам глас ...
телефон звъни ...
и се събуждам ...
Ало, мое време,
мене в теб сънувах аз ...
© Валентин Василев All rights reserved.
