Животът е дърво хилядолетно,
забило корени дълбоко във земята
и дънерът му мощен вековете
изграждали, епоха след епоха.
Развивали се стволовете здрави,
със сокове ги хранела земята
и клоните издигали листари,
нагоре, да достигнат светлината.
В короната широка, необхватна,
животът си наливал плодовете,
растели и окапвали листата,
но дънерът посреща вековете!
© Ракина Радева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
