Дъщеря ми
Имам си една звездичка
и усмихната луничка,
тя ми дава сили да летя
и планините аз да прекося.
Сутрин щом отвори си очите,
бисери изгряват в душите,
пламва моето сърце
и нищо не може да го спре.
Щом протегне нейните ръчички,
сякаш две малки брезички
започват да галят моите коси,
докато всичко наоколо мълчи.
Вечер, когато заспиваме и двете,
ангелчета слизат от небето,
целуват нашите лица
и ни закрилят в нощта.
Щом до мен е тя сега,
аз се чувствувам истинска жена
и в радост и в беди
тя винаги мен ще озари.
Тя е моята надежда свята
и е моята пътека сляпа.
Магдалена се нарича тя
и винаги сгрява мойта душа!
Посветено на моята дъщеря!
© Калина Иванова All rights reserved.
и аз си имам една и знаеш ли какво - и тя се казва Магдалена 
