Зимо прекрасна,
малко мила дето си ме родила.
С кожа бяла като
снеговете високи,
очи- тъмни като ноща студена.
С коси от заспала трева.
Такава майко си ме родила-
сред студ и сняг,
сред мъки, отчаяния и смърт
ти успя да ми дадеш сърце
чисто като реките бистри
и силни като снежните ти виелици.
Благодаря ти майко,
че си ме родила
със силата на свойте виелици
с потайността на природата
скрита под снеговете високи,
с дух свободен
като северният вятър,
и топлината на домашното огнище.
Затуй майко
пред теб главата си скланям
и бялата ти ръка целувам.
Благодаря ти майко мила.