Когато жабата ми не кряка във корубата,
чувам пеенето на потока
и страдам,
защото ромоленето е входът
за Пътя на Истината и Живота.
Надзъртам в собствената си природа
и се изпразвам
откъм съзнание,
с коан убивам елинското обременяване
и добивам цялостност.
Съм Дзен-трансформиран.
Светлина прониква в същината на Аза,
сливам и НЕ-себе си със Буда.
Аз съм дърво
с обърнати нагоре корени
Сатори.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
