Feb 26, 2014, 9:52 PM

-

  Poetry » Other
908 0 0

Над мен притихнало мълчи небето.

Зад залеза стаява се нощта.

А слънцето тъгува по морето

и бърза да го види сутринта.

 

И вятърът унило си тъгува

по отминаващите летни дни -

навярно иска вечно да лудува

с летовници и техните мечти.

 

А аз стоя на завет приютена

и чувам как живот край мен трепти,

от спомен чуден съм опиянена -

за морски бряг, за слънце и вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петиана Нико All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...