Над мен притихнало мълчи небето.
Зад залеза стаява се нощта.
А слънцето тъгува по морето
и бърза да го види сутринта.
И вятърът унило си тъгува
по отминаващите летни дни -
навярно иска вечно да лудува
с летовници и техните мечти.
А аз стоя на завет приютена
и чувам как живот край мен трепти,
от спомен чуден съм опиянена -
за морски бряг, за слънце и вълни.