26.02.2014 г., 21:52 ч.

  Поезия » Друга
718 0 0

Над мен притихнало мълчи небето.

Зад залеза стаява се нощта.

А слънцето тъгува по морето

и бърза да го види сутринта.

 

И вятърът унило си тъгува

по отминаващите летни дни -

навярно иска вечно да лудува

с летовници и техните мечти.

 

А аз стоя на завет приютена

и чувам как живот край мен трепти,

от спомен чуден съм опиянена -

за морски бряг, за слънце и вълни.

© Петиана Нико Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения