vessi1225 (Веселина Йотова) vessi1225 (Веселина Йотова)
3
Feb 15, 2009, 6:47 PM

***

  Poetry » Love
789 0 2
Оглежда се слънцето сутрин в очите ми.
Палави лъчи към мен протяга.
Желае ме вятърът - гали косите ми.
Кани ме със него да избягам.

Ухажват ме облаци, ронят сълзите си.
Птици ме зоват със тях в безкрая.
Дарява ми нощем небето звездите си.
А те все самота ми вещаят.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Йотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0