* * *
Утринно кули издъхват във сенките,
продадох го времето, чуждо е вече,
какво е последната нощ без очакване?
Какво са очите ми в минало вплетени?
Ръката, подадена в кратера, съхне,
олово отрови във сребърно вените
и черни са пръстите, толкова чакани,
и думите черно по кожата пъплят.
Къде ще ме чака последният изгрев?
И кой ще му каже, че още съм жива?
Молитвено призраци в миглите стенат,
молитва съм цялата, кръв са очите.
Спаси ме! Не ме подминавай във зимата,
че бряг съм за нечия детска усмивка
и нужна съм някому, чака ме истинска,
и аз ще съм ласка, пристанище, мисъл...
© Ася All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Къде ще ме чака последният изгрев?
И кой ще му каже, че още съм жива?
...
Спаси ме! Не ме подминавай във зимата,
че бряг съм за нечия детска усмивка
и нужна съм някому, чака ме истинска,
и аз ще съм ласка, пристанище, мисъл...
Браво! -
"какво е последната нощ без очакване?"
"Къде ще ме чака последният изгрев?
И кой ще му каже, че още съм жива?"
Ах, Ася!Замирам...
-
Благодаря ви!
Радвам се, че сте минали от тук и сте харесали стиха ми.Много ви целувам. -
Много нежен и чувствен стих!
Поздравления! -
...молитва съм цялата...
Вълнуващо, оригинално и затрогващо! Поздрави и от мен, Ася!! -
Браво!
-
Много хубаво!!!
-
"и аз ще съм ласка,пристанище,мисъл..."
Хубаво е!
Поздрав! -
Хареса ми!
-
Нужна си Ася!
МНого ми хареса! -
!!!
много ми хареса!много! -
прекрасно стихотворение!
Ася, поздравявам те! -
много...много...хубаво...
нужна си...бряг си на нечия детска усивка...
прегръщам те, с обич, мила Ася. -
Харесва ми!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С удоволствие откривам, все още, причини да се завръщам в сайта!
Точно заради такава поезия... като твоята!