* * *
Утринно кули издъхват във сенките,
продадох го времето, чуждо е вече,
какво е последната нощ без очакване?
Какво са очите ми в минало вплетени?
Ръката, подадена в кратера, съхне,
олово отрови във сребърно вените
и черни са пръстите, толкова чакани,
и думите черно по кожата пъплят.
Къде ще ме чака последният изгрев?
И кой ще му каже, че още съм жива?
Молитвено призраци в миглите стенат,
молитва съм цялата, кръв са очите.
Спаси ме! Не ме подминавай във зимата,
че бряг съм за нечия детска усмивка
и нужна съм някому, чака ме истинска,
и аз ще съм ласка, пристанище, мисъл...
© Ася All rights reserved.
