****    

Да беше роза, бих ли те откъснал?

Да беше песен, бих ли те изпял?

Да бе глухарче, бих ли те разпръснал?

Живот да беше, бих ли те живял?

Какво си ти за мен, тогава?

Желание и тръпка... сладък грях?

Какво след думите изречени остава?

въздишка само, полъх... прах?

О, глупави поете, замълчи! 

Нима си сляп и глух, нима не чувстваш

копнежът, палещ нейните очи,

сърцето ù, изпълнено с предчувствия?

За онзи миг, във който ще избухне

един вулкан от страст и от звезди.

Безброй стени във пламъци ще рухнат.

Безброй мечти зората ще роди.

                        ****

                                                                                      Посвещавам на Т. М.