***

* * *

Към теб вървях със тръпно тяло –

знам: боледувах.

Целувах, гдето си вървяла –

праха целувах.

Със теб разбрах какво е раят -

живот сред рози.

Можах и друго да узная –

безцветна проза.

          С

          ъ

          с

 б е з  т е б

          е

          б

– на кръст разпънат,

потъвах в пъкъл.

А днес денят осъмва тъмен,

след нощна мъка.

Живодар ДУШКОВ