Един
Родил съм се през есента,
в онази тъжна есен
когато жълтите листа,
пеели предсмъртната си песен.
Било неделя сутринта.
Тъга обвивала земята -
родил се е различен на света.
А майка ми, клетата жена,
под натиска на моя млад баща,
оставила ме в болницата край града.
И оттогава...
Вървя самотен, блед и гладен,
изпръскан с кал, сърдит и жаден.
Къде ли? Сам не зная.
Но тъй ужасно е да се мотая -
в едната си ръка със бира,
в другата цигара прикрепил.
А сърцето ми боли, кърви... не спира.
Душата ми умира в тъжен мир.
Защо ли съдбата е решила -
да съм аз Един.
© Йордан Малинов All rights reserved.
Поздрави са стиха, добър е!
