Един български поет
Един български поет
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка.
Сега заспиваш и отново нея сънуваш,
нашата българска земя но с много тъга.
Тя не е същата, плодородна както някога,
сега е сама и тъжна, няма го стопанина!
Сега заспиваш ти с вярата си в Бога,
само тя ти остана, една единствена.
Но тя за теб е твоята вълшебна билка,
която ще спаси самият теб, а и духа.
Сега заспиваш но знай че не си сам,
имаш един приятел в града голям.
Той за теб се моли и реди своите слова,
една молитва за здраве и за доброта!
© Валентин Миленов All rights reserved.
