Един ден реших да пиша...
Един ден реших да пиша, да стана писател,
изписах сума ти листа, дадох ги на един приятел,
Той прочете ги и каза ми да се откажа.
Каза, че нямам таланта, но аз реших да се докажа.
Бях инат, не можех да зарежа всичко просто ей така,
и продължих да хабя белите листа,
продължих да се опитвам да пиша за неща,
за които явно нямах никаква представа!
Започнах книга, не я довърших.
Спрях, когато четиринадесет навърших.
Просто ми омръзна, примирих се,
отказах се, предадох се, от писане изморих се!
Но ето, че пак пиша, с невероятен ентусиазъм,
Всеки който ме погледне, гледам с неприязън!
Искам да напиша колкото се може повече,
може би това ми е проблемът, свършвам вече.
Ако трябва ще седя над едно произведение месец,
но ще напиша нещо стойностно…
Какво говорят хората, не ме интересува,
който иска да ме поздравлява, който иска да ме псува!
Мисля си, че не съм чак толкова зле,
нали все пак съм само още момче?
Но това не може да бъде успокоение, не и при мен,
ако сега не мога, след двадесет години няма да съм променен!
Не, трябва да успе, и ще го направя, убеден съм,
защото когато пиша, сякаш съм попаднал в някакъв сън,
защото ми харесва. Да! Правя го с истинско удоволствие,
трябва ми само малко усамотение и спокойствие.
Може би някои от нещата, които съм написал са добри,
едно-две са чудесни дори…
Но, това не е успокоение, не и за мен.
Мога по-добре – в това съм убеден!
Ще пиша стих след стих, роман след роман,
докато някой ден бъда разбран,
докато някой, дори само един, ме посочи,
И каже “великолепно” с просълзени очи.
Искам с моя творба да предизвикам чувствата,
които някой творби предизвикват у мен!
Ще пиша, докато някой ден бъда одобрен!
изписах сума ти листа, дадох ги на един приятел,
Той прочете ги и каза ми да се откажа.
Каза, че нямам таланта, но аз реших да се докажа.
Бях инат, не можех да зарежа всичко просто ей така,
и продължих да хабя белите листа,
продължих да се опитвам да пиша за неща,
за които явно нямах никаква представа!
Започнах книга, не я довърших.
Спрях, когато четиринадесет навърших.
Просто ми омръзна, примирих се,
отказах се, предадох се, от писане изморих се!
Но ето, че пак пиша, с невероятен ентусиазъм,
Всеки който ме погледне, гледам с неприязън!
Искам да напиша колкото се може повече,
може би това ми е проблемът, свършвам вече.
Ако трябва ще седя над едно произведение месец,
но ще напиша нещо стойностно…
Какво говорят хората, не ме интересува,
който иска да ме поздравлява, който иска да ме псува!
Мисля си, че не съм чак толкова зле,
нали все пак съм само още момче?
Но това не може да бъде успокоение, не и при мен,
ако сега не мога, след двадесет години няма да съм променен!
Не, трябва да успе, и ще го направя, убеден съм,
защото когато пиша, сякаш съм попаднал в някакъв сън,
защото ми харесва. Да! Правя го с истинско удоволствие,
трябва ми само малко усамотение и спокойствие.
Може би някои от нещата, които съм написал са добри,
едно-две са чудесни дори…
Но, това не е успокоение, не и за мен.
Мога по-добре – в това съм убеден!
Ще пиша стих след стих, роман след роман,
докато някой ден бъда разбран,
докато някой, дори само един, ме посочи,
И каже “великолепно” с просълзени очи.
Искам с моя творба да предизвикам чувствата,
които някой творби предизвикват у мен!
Ще пиша, докато някой ден бъда одобрен!
© Тони All rights reserved.
