един е изборът и винаги е тъжен
Познавам ли те отпреди... дали
магия си направена от времето?
Сега се случваш в думи и мечти
охотно от душата промълвени...
Обаче чакай малко, нека помълчим -
един е изборът и винаги е тъжен,
съдбите са себични и сами
предатели... когато са присъда.
Не мисля чака ли ни съд,
и страшно ли е
Мефистофел да се смее -
за щастието няма втори път,
единствен е...
До край във миг последен.
Започва
всичко като на игра, красиви
са словата на мечтите -
във нощите намираме реванш,
ограбени от скуката на дните.
Сега при мен е тихо -
няма и звезди,
навярно облаците са ги скрили.
Светът на светлината спи. Преди
това за мене те е дирил.
Сънуваш ми се, искам те, трептя!
- Не мога да живея без видения...
Целувам те, защото те познах -
безплътно те обичам...
(и желая... тленна съм)
© Дакота All rights reserved.
