Под колелата на деня ми мина
така, набързо, и едва се окопити.
И беше жилав – оцеля, а не загина.
Отскочи и се блъсна във очите ми.
Отърсих се, отвикнала да виждам,
а ти мечтаеше любов като на кино.
Бях глупава и млада, и капризна.
Погледнах те с насмешка и отминах.
Един живот те търсих, все напразно.
А птичето не пожелаваше да кацне.
Небето натежа, изгуби яркост.
А аз прогледнах късно, но пораснах.
Очите ми са угасени минзухари.
Животът в тях едва ли ще възкръсне.
Душата ми...Душата ми е стара,
но няма да престане да те търси.
© Елена Биларева All rights reserved.