Защо отиваш там, където
останало ти е сърцето?
Нима отиваш при детето?
Защо е тъжно пак момчето?
А детето в теб умря отдавна,
и няма да се върне, няма.
Сломен си от тъга и самота,
и бавно крачиш към смъртта.
Животът е борба, с която
всеки трябва да се бори,
но ти прекъсна битката жестока,
и забрави за детето свое.
Към виното и миналото гледаш,
а казваше ми, че греша.
Продължаваш ти да ме обичаш,
а аз към друг обръщам днес глава.
Каквото и да кажеш, ще сгрешиш,
едва ли можеш да се промениш.
Един живот не стига да живееш,

един живот не стига да се смееш.
Да бягаш от проблемите, не смей!
Тръгни, умри, или живей,
но знай, че аз съм тук и те разбирам,
приятел истински във теб откривам.
Спомни си думите на мъдрия старик :
" Кръчмите са моят дом!
В тях се чувствам толкова свободен,
колкото  щастлив бях
в моя собствен дом! "
Боли, нали? Не може да е друго,
това бе неговият път.
Така ли искаш да живееш? ...
Върви! Не мога да те спра!
Животът, изграден върху лъжи
доникъде не води, разбери,
затова по друг път днес тръгни.
Повярвай ми! Ще спре да те боли!
Ако не можеш ... по-добре умри,
тогава вече няма да боли,
но заслужава ли си ... помисли ...
На старика грешките не следвай,
решението сам вземи ...!
И както искаш постъпи!