Един котак с кожухче марково „Арамани”,
напето се разхожда из селския ми двор,
не за мишки, към закопнелите котани,
хищно е отправен ловния му взор.
Ноктите наточи, на близкото дърво,
към мене се обърна с поглед тип „Какво?!
Излязъл съм на излет, за хубава жена,
готов съм аз да бъда на цяла махала баща!
Ти като си шматка и вкъщи си стоиш,
сам си си виновен, че отново сам ще спиш.
Хайде идвай с мене, че хормоните кипят,
луда пролет братче, в любовен огън... живите горят!"