2.03.2021 г., 10:50

Един котак

625 0 11

Един котак с кожухче марково „Арамани”,
напето се разхожда из селския ми двор,
не за мишки, към закопнелите котани,
хищно е отправен ловния му взор.
Ноктите наточи, на близкото дърво,
към мене се обърна с  поглед  тип „Какво?!
Излязъл съм на излет, за хубава жена,
готов съм аз да бъда на цяла махала баща!
Ти като си шматка и вкъщи си стоиш,
сам си си виновен, че отново сам ще спиш.
Хайде идвай с мене, че хормоните кипят,
луда пролет братче,  в любовен огън... живите горят!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси благодаря ! Първо е пролетната, шеметна ......радост , после пролетната умора !
  • Пролетта събужда всеки стрък цветя и всеки котарак. Приятно и весело!
  • Пеппии много е освежаваща енергетиката на коментара ти! Искрено ти благодаря , че наминаваш ! Да бъде!
  • Арманчо, нали ми виждаш аватара? През един блок има едно котило котки, там си живее в едно мазе, и от 233 г насам почти само черни котки се раждат. Случвало ми се е не веднъж по 2 черни сутрин да ми минат път, и добре, че съм разсеяна, та забравям.
    Но тая зима ми се случи и 3 да ми минат път.
    И арманчовци, и габанки обичам, обаче като завичт женските като бебета, подлудяват махалата.
    Дай Боже повече арманчовци и по-малко "гладни" долчегабанки!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....