Един летен ден
---
По момичешки свеж е светът!
Гъсти плитки разпуска асмата,
малки паяци сръчно плетат
нежни люлки с конците си златни.
Под такива лъчи се мълчи.
Плъзва гордо по храстите розови
даже охлювът с дълги очи,
недочакал дъждовна прогноза.
Легнал в плочника, строгият мъх
става светлозелен и подканя
на раздумка — и полския плъх,
и кълвача-чистник — отзарана.
До градинския вход — дрянов прът.
Бързи мравки под стройна редица
преоткриват голготния път,
покорявайки пън от лозница.
Пеперуди размахват крила
с неуморни и жадни хоботи —
всяко цвете зове ги: "Ела
и отпивай разкоша охотно!"
Тук секундите спират — тече
капка-спомен в тревясала мивка.
Даже котето с куцо краче
се изтегна с блажена усмивка.
По момичешки, с патос — видях
как в очите ти с плам съм излята.
Твойта обич дълбае следа
по момчешки...
до другото лято!
---
© Станислава All rights reserved.
