Един момент...
Тъгата е изпълнила
душата ми до край.
Чувствам се сякаш се
намирам на дъното
на този свят.
Самотен и потънал в мисли.
Гледах навсякъде търсейки нещо, което да отключи моето сърце.
Видях го след дълго време,
скитайки по този свят.
Видях я в тълпата,
видях нейната красота и нежност.
Беше само един миг,
който промени цялото ми човешко същество.
© Емил Костов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
