kostov
23 results
Всяко едно кътче от нашите градове притежава своя собствена история, която го отличава от другите места. Ние живеем на едно и също място, но същевременно сме толкова различни и заедно образуваме пъстроцветния пейзаж на градския живот. Често хората, които живеят в един и същи град имат различни впеча ...
  563 
Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви. ...
  443 
Дори в блуждаещата късна нощ,
когато тъмната се е възцарила
и единствено самотните звезди блестят.
Ти се появи в съня
на моите мечти... ...
  684 
Живея в миг загубен
в пепелта на моите мечти.
Живея, за да бъда
чут в изгряващия пламък
или заглушен в гаснещия дим. ...
  480 
Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни. ...
  504 
***
Понякога гледайки те отдалече
така потънала в стихията на нотите безкрайни,
така загубена в безкрайното небе
и така самотна като изчезващия ден.
Искам да се доближа до теб, ...
  536 
Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса,
през която да мога да виждам,
но погледат чужд да не стига до моите очи.
В тези мои очи
се крие тайна голяма, ...
  507 
Не знам какво видях
в погледа ти пълен с омраза и презрение,
но той превърна ме в падаща звезда.
Дори преди не виждах
израз в кадифените очи, ...
  759 
Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единств ...
  882 
Какво може да ни обедини,
когато сякаш всички
сме разпръснати около пътя
и търсим новия си дом?
Нашата цел ли, ...
  672 
Защо докосна ти плътта ѝ,
когато тя спеше зимен сън
и не знаехме дали някога ще се събуди.
Помисли ли какво ще стане с нея,
ако се събуди и усети ...
  804 
Защо когато сме накрая
се молим за спасение?
Не бяха ли достатъчни божиите знаци
след онази тежка чума
да се променим ...
  535 
Пътят се появи пред
нас след изгрева
на слънцето
Той бе за нас
една приказна загадка ...
  728 
Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина . ...
  486 
Един момент...
Тъгата е изпълнила
душата ми до край.
Чувствам се сякаш се
намирам на дъното ...
  576 
Нашият свят е една
безкрайна светлина и тъмнина.
Светлината и тъмнината
са около нас,
както и в нашите сърца. ...
  512 
Сине мой,
ела, седни до мен.
Дойде времето,
когато аз ще си отида
Вземи това, що аз ...
  412 
От тази кал
бяхме ние сътворени.
Издигахме се горейки
за нашето клето съществуване.
Усещахме велики чувства, ...
  1008 
Тиха беше сутринта,
докато вървях из студените преспи.
Виждах пътища познати,
но те са сякаш променени.
Къщите, пейките и улиците ...
  468 
Беше сякаш вчера,
когато бяхме заедно
и гледахме звездите.
В тъмнината на вечерта
виждах нежните и пъстроцветни очи. ...
  537 
Слънцето изгрява
вече е нов ден, ново начало
за всички, но не и за мен.
Моят път вече е отминал
уморен гледам през прозореца - ...
  600 
***
Валеше дъжд във мрака.
Усещах хлад и отчаяние.
Нещо ме тревожеше.
Големият порой ли, или нещо в моето сърце.
Чувствата ми стигаха далеко. ...
  480 
Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно, ...
  552 
Random works
: ??:??