kostov (Емил Костов)

Oбществото на Гордън стрийт 🇧🇬

Всяко едно кътче от нашите градове притежава своя собствена история, която го отличава от другите места. Ние живеем на едно и също място, но същевременно сме толкова различни и заедно образуваме пъстроцветния пейзаж на градския живот. Често хората, които живеят в един и същи град имат различни впеча ...

kostov

Prose

2017-12-28T18:24:14+02:00 834

Ти вехнеше в твойта младост 🇧🇬

Ти вехнеше в твойта младост,
когато цветовете ти искряха
и с пламъка, на твойте тлеещи очи,
превръщаше заспалата душа
в чувствата необуздани и игриви. ...

kostov

Poetry

2017-10-26T02:26:39+03:00 736

Не знаех дали да ти се наслаждавам или страдам. 🇧🇬

Дори в блуждаещата късна нощ,
когато тъмната се е възцарила
и единствено самотните звезди блестят.
Ти се появи в съня
на моите мечти... ...

kostov

Poetry » Love

2017-09-10T00:03:35+03:00 1K 1

Живея в миг загубен 🇧🇬

Живея в миг загубен
в пепелта на моите мечти.
Живея, за да бъда
чут в изгряващия пламък
или заглушен в гаснещия дим. ...

kostov

Poetry

2017-08-23T18:38:54+03:00 791 1

Как искам да сме слети с воал... 🇧🇬

Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни. ...

kostov

Poetry

2017-07-13T11:59:32+03:00 829

*** 🇧🇬

Понякога гледайки те отдалече
така потънала в стихията на нотите безкрайни,
така загубена в безкрайното небе
и така самотна като изчезващия ден.
Искам да се доближа до теб, ...

kostov

Poetry » Love

2017-05-28T02:03:58+03:00 854 3

Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса 🇧🇬

Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса,
през която да мога да виждам,
но погледат чужд да не стига до моите очи.
В тези мои очи
се крие тайна голяма, ...

kostov

Poetry

2017-05-17T06:13:49+03:00 791

Не знам какво видях 🇧🇬

Не знам какво видях
в погледа ти пълен с омраза и презрение,
но той превърна ме в падаща звезда.
Дори преди не виждах
израз в кадифените очи, ...

kostov

Poetry » Love

2017-04-11T00:38:38+03:00 1.1K 1 4

Живот в лист и илюзии 🇧🇬

Аз се казвам Джеймс Уолтър Скот и пиша този разказ, за да мога в сутрините, когато ставам да разбера защо съществувам и от къде съм тръгнал. Пиша, за да живея в думите на забравата, както и, за да разбера света на моите илюзии. Опитвам се да осмисля и да разсъждавам върху това, което съм, но единств ...

kostov

Prose » Short stories

2017-03-12T19:17:45+02:00 1.2K 1 2

Какво може да ни обедини? 🇧🇬

Какво може да ни обедини,
когато сякаш всички
сме разпръснати около пътя
и търсим новия си дом?
Нашата цел ли, ...

kostov

Poetry

2017-01-08T16:41:37+02:00 948

* * * 🇧🇬

Защо докосна ти плътта ѝ,
когато тя спеше зимен сън
и не знаехме дали някога ще се събуди.
Помисли ли какво ще стане с нея,
ако се събуди и усети ...

kostov

Poetry » Love

2016-12-19T00:56:57+02:00 1.1K 1 1

Защо се молим за спасение? 🇧🇬

Защо когато сме накрая
се молим за спасение?
Не бяха ли достатъчни божиите знаци
след онази тежка чума
да се променим ...

kostov

Poetry

2016-10-25T12:36:21+03:00 824

Пътят 🇧🇬

Пътят се появи пред
нас след изгрева
на слънцето
Той бе за нас
една приказна загадка ...

kostov

Poetry

2016-08-26T16:37:56+03:00 1.1K 1

Забравения 🇧🇬

Чувате ли гласа ми
под тънтените на гръмотевиците
в смразяващите и красиви нощи на Сибир
Уви... НЕ чувам аз човешки глас под студеното небе.
Гласът ми се отразява, тъй както ледът отразява слънчевата светлина . ...

kostov

Poetry

2016-06-24T15:55:36+03:00 800

Един момент... 🇧🇬

Един момент...
Тъгата е изпълнила
душата ми до край.
Чувствам се сякаш се
намирам на дъното ...

kostov

Poetry

2016-04-29T19:22:13+03:00 837

Светлина и тъмнина 🇧🇬

Нашият свят е една
безкрайна светлина и тъмнина.
Светлината и тъмнината
са около нас,
както и в нашите сърца. ...

kostov

Poetry

2016-04-08T20:49:24+03:00 788

Завета 🇧🇬

Сине мой,
ела, седни до мен.
Дойде времето,
когато аз ще си отида
Вземи това, що аз ...

kostov

Poetry

2016-03-19T18:27:06+02:00 706

Сътворението 🇧🇬

От тази кал
бяхме ние сътворени.
Издигахме се горейки
за нашето клето съществуване.
Усещахме велики чувства, ...

kostov

Poetry

2016-02-06T20:57:34+02:00 1.5K

Зимна светлина 🇧🇬

Тиха беше сутринта,
докато вървях из студените преспи.
Виждах пътища познати,
но те са сякаш променени.
Къщите, пейките и улиците ...

kostov

Poetry

2016-01-30T10:54:56+02:00 726

В търсенето на нова светлина 🇧🇬

Беше сякаш вчера,
когато бяхме заедно
и гледахме звездите.
В тъмнината на вечерта
виждах нежните и пъстроцветни очи. ...

kostov

Poetry » Love

2015-11-12T21:12:18+02:00 828

Последните часове 🇧🇬

Слънцето изгрява
вече е нов ден, ново начало
за всички, но не и за мен.
Моят път вече е отминал
уморен гледам през прозореца - ...

kostov

Poetry

2015-11-11T07:27:18+02:00 881 1 1

*** 🇧🇬

Валеше дъжд във мрака.
Усещах хлад и отчаяние.
Нещо ме тревожеше.
Големият порой ли, или нещо в моето сърце.
Чувствата ми стигаха далеко. ...

kostov

Poetry

2015-11-08T21:11:53+02:00 749

Защо си там? 🇧🇬

Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно, ...

kostov

Poetry

2015-11-02T20:52:41+02:00 829