Сребриста лунна светлина
и щурчовият сладък звук…
Виши се горда планина,
облякла злачен ямурлук…
Козарче с медено бърдуче
оглася до немай-къде
и стадото към вала тучен
подкарва с виковете: “де”.
Отнейде бухалът невнятен*,
обажда ми се нощна птица.
От ехото ли звук изпратен -
дочувам песен на момица…
А вятърът с букак хортува*
сказания мъдри и прастари.
И колко скъпо ми се струва,
че всеки синор е другарин!
Реката - кръвоносна вена,
зареждаща с живот нивята.
Звездица в златно пременена,
за мен Родината е свята!
И пътнико, поспреш ли драг
сто чужди краища пребродил,
един народ те среща благ
и другаде не ти се ходи!
27.09.2022 г.
Б.а. невнятен - Който не се чува добре, неразбираем, нечетлив;
хортура - Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям
Из “Оставям си докрай сърцето”
© Владислав Недялков All rights reserved.
"Момица (мн. ч. момици) е кулинарното название на тимусната жлеза или панкреаса на младо мъжко теле, теле, агне или прасе.[1] Понякога като момици се наричат и други жлези – околоушна слюнчена жлеза, подезична слюнчена жлеза, както и яйчници или тестиси.[2][3]".
Може да я замениш с водица, девица, сигурно има още сто думи. Не се сърди, грешката е в теб!