“ но мойте песни все ще се четат”
Иван Вазов
Плътта ми тленна утре ще е пръст.
Земята пък любима ще е вечна!
Хулителите с тъмната си мъст
от мен ще са немедлено далече.
Едни ще се възрадват, че ме няма,
очите им изболи мойте рими!
А друг ще ме обича…или двама,
скътали ме сред автори любими.
Ще видя от небето дъщеря ми
към щастието си трепетно да тича.
И нейде сред покоя на съня ми
до майка ми ще стихна под кирпича…
Оврагът е другар незаменим!
Ще води ли оркестър от щурчета?…
За някои ще бъде като химн
стихът, ръкоположен от поета!
Душата ми ще скърца като къща
след буря на житейския погром…
Ще пея за любов единосъща,
полегнал в сенокосите…и щом
митична самодива ме прегръща.
Ще съм великопостникът всеблаг,
доброто от Иисуса наследил.
Знам мина ли през къщния ни праг
за татко ми отново ще съм мил!…
Ще търсите ли светлата ми диря
в тревите над угасналата плът?
Но знайте, че поетът не умира,
щом стиховете все му се четат…
20.01.2023 г.